„ЕДНИЧКА РАДОСТ” („ЕДИНСТВЕННАЯ РАДОСТЬ”)
Димитър Иванов Бояджиев (1880-1911 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Терджиман Кырымлы
Димитър Бояджиев
ЕДНИЧКА РАДОСТ
На мойта младост пищни тържества –
самотни блянове в сърце унило...
Но аз я не проклинам за това –
че между тях е, ненагледно мило,
най-тъжен блян печалният ти лик,
а пък додето той в сърце сияе,
ще може ли поне едничек миг
за друга радост то да замечтае?
В души космати трепетни мечти
не се усмихват, мило! – И отде ли
до мене някога ще долети –
на родний край във тъжните предели –
диханье ароматно на живот,
за който с радост себе да изгоря?...
Престъпник съм... в безмислица-хомот
без полза врат не искам да затворя...
И нек на младост пищни тържества
да бъдат блянове в сърце унило.
Не ща да кажа горестни слова –
че в тия блянове нали е, мило,
най-тъжен блян печалният ти лик?
А пък додето той в сърце сияе,
ще може ли поне едничък миг
за друга радост то да замечтае?
Димитър Бояджиев
ЕДИНСТВЕННАЯ РАДОСТЬ (перевод с болгарского языка на русский язык: Терджиман Кырымлы)
Души одной бесплодные метанья,
пуста пирушка юности моей,
да не черна – над ней в живом сиянье
твой образ ненаглядный тем ясней,
и нет иной утехи, нет отрады –
довольно грусти общей на двоих,
иного счастья сердцу и не надо,
едва целит его твой лунный лик.
Но жизни мало трепета души
без внешней высшей идеальной цели,
вне родины ей каяться – грешить
в тоскливом, обжитом своём уделе –
самой весны благоуханья мне,
я б ринулся в огонь ради... не смею.
Преступник... век в надуманном ярме
лелею ненатруженную шею.
Души одной заветное дерзанье,
одна затея моих юных дней,
живёт, озарена твоим сияньем:
твой образ ненаглядный тем ясней,
и нет иной утехи, нет отрады –
довольно грусти общей на двоих,
иного счастья сердцу и не надо,
едва целит его твой лунный лик.