Иван Мирчев - Голос

Гаврилов Олег
Иван Мирчев
(1897-1982)

Я не молился Богу, может, годы,
меня уже забыли церкви своды,
давно под ними не звучало имя
с грехами и деяньями моими.

Из пересохших уст моих ни звука,
ни жалоб, ни вопроса не слетало,
в груди моей дверь откровений стуку
из мира внешнего не отвечала.

Но вот мечты открыли край далёкий,
где смерти нет, где все чисты истоки,
где никого нет, но в вечерний час
доносится - чей неизвестно - глас.

Ему внимая, выбираю между
бесчисленных дорог один лишь путь
и наполняю мудростью нездешней,
как сахарной малиной, короб-грудь.

Я понимаю, что всему я слово
могу найти, и ум мой может снова,
летя над этим миром многоликим,
дать имена чертам его великим.


Иван Мирчев
(1897-1982)
Глас на улицата

Години вече не отивам в черква
и ангелът започва да зачерква
в регистрите си „гузното” ми име
и добродетели и звънки рими.

От моята задъхана уста
не се отронват звуци и дилеми,
заключена е пътната врата,
дърветата ме съзерцават неми,

мечтите ми отлитат надалече
и за смъртта не се тревождат вече.
Не идва никой. Само в някой час
на денонощието чувам глас

от улицата, нещо ще премине
и ще събуди моя кръстопът,
за да напълни сребърния съд
на мъдростта с уханните малини,

ще рукнат натежалите слова.
Окото ми милей за онова,
което се изтръгва тук и вика –
и става скъпоценно и велико.