Автор: Генка Богданова
Лятото е вече спомен.
Скита вятърът бездомен
и от клюмналите клони
листите последни рони.
Умълчаха се полята,
гледат тъжно небесата.
Слънце ласкаво не грее,
птица весело не пее.
Синият простор помръкна
хорът жабешки замлъкна.
Над гнездата запустели,
гъстата мъгла се стели.
Над земята зажадняла
дъжд обилен е валяло,
стихна пак успокоена,
с бистри „сълзи” напоена!
Скоро вихър ще завие,
сняг земята ще покрие
и под бялата покривка,
ще потърси тя почивка.
Хор от есенни щурчета
ще й пеят във сърцето
и притихнала, щастлива,
сън спокоен ще заспива.
Ще сънува щедро лято
с много труд и плод богато,
ласки слънчеви и нежни,
смях край дюните крайбрежни.
ОСЕНЬ
Перевод О. Борисовой
Позади осталось лето.
Сыплет лист с унылых веток.
Бродит ветер бесприютный -
грустно, серо, неуютно.
В небеса смотрю печально.
поле дышит некой тайной,
солнце ласково не греет,
птица не поет, не реет.
Потемнел простор бескрайний,
мгла густая скрыла грани.
Гнезда птичьи опустели,
не звучат лягушек трели.
На заждавшуюся землю
дождь полил… устало дремлет
успокоенная снова,
к стуже зимней вновь готова.
Ляжет снег на землю скоро,
вихри свой покажут норов,
и заснут под покрывалом
долы, как под одеялом.
Напоют сверчки ей песни,
долетят до поднебесья,
убаюкивая землю,
и на срок она задремлет.
Будет в снах мечтать о лете
и плодах всех в разноцветье,
и о ласках солнца нежных -
Будет смех у дюн безбрежных.