Автор Генка Богданова
Тъжна соната вятърът свири…
Няма ги слънцето, птичата песен?
Аз търся, лято, твоите дири,
с душа унила в дъждовната есен.
И по следите ти тръгвам отново,
нека вятърът хладен да вие,
за тъжна есен не съм готова,
сърцето летните спомени крие.
Очи притварям - слънчеви ласки,
докосват лицето ми с топли длани.
Аромат на море, цветни окраски,
смях и песен в тях са събрани.
Гали слуха ми птичата песен,
долавям шепот на зрели жита,
тичам по пясъка топъл, чудесен,
гони ме весело морска вълна…
А маранята рисува картини
и към омайния свят ме зове.
Грее дъгата в просторите сини,
багри небето с безброй цветове.
Смеят се весело, мило цветята,
запява в тревите сладко щурче,
раждат се стихове нежни в душата
въздъхва щастливо мойто сърце…
ВОСПОМИНАНИЯ О ЛЕТЕ
Перевод О.Борисовой
Сонату ветер грустную играет…
Где солнце? Птичьи песни где?
Ищу следы от летнего я рая
в дождливых днях, их грустной череде.
И по следам твоим иду я снова,
холодный ветер воет за спиной.
Я к осени печальной не готова
на сердце лето, мир совсем иной.
Глаза закрою – солнечные ласки
ладонями касаются лица,
в них запах моря и цветные краски,
и песни, смех без края и конца.
До слуха долетает птичье пенье,
колосьев слышу шепот на полях.
И по песку бегу я с наслажденьем
за мной волна, лениво шевелясь.
И зной рисует яркие картины,
в прелестные миры зовёт меня.
Сияет радуга в просторе синем
цветами, разукрасив купол дня.
Повсюду улыбаются цветочки,
поют сверчки мелодии свои.
Рождаются стихов заветных строчки,
Спасибо, лето, за дары твои!