„КРАДЕЦ” („ВОР”)
Юлияна Великова Донева (р. 1947 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Александър Борисов
Юлияна Донева
КРАДЕЦ
Крилете си черни нощта разпростря,
забули дървета и къщи.
Замлъкна селцето, стаено замря.
В небето луната се смръщи.
В безмълвие мрачно прекърши се клон.
Прониза нощта кукувица.
Зачу се наблизо пръхтене на кон
и тропот на стара каруца.
Ето, каруцата спря зад стобора,
чер циганин скочи чевръсто,
подухна в ръце и право в обора
се вмъкна потайно, на пръсти.
Юлияна Донева
ВОР (перевод с болгарского языка на русский язык: Александър Борисов)
Ночь крылья расправила тёмным – темна,
Исчезли деревья и крыши.
Замолкла деревня, затихли дома
И звёзды на небе не дышат.
Склонился в безмолвном молчании клён,
Затихла ночная кукушка.
Лишь слышно поблизости ржёт чей – то конь
И топот у старой конюшни.
Телега с конём у конюшни стоит,
Цыган с неё спрыгнул проворно,
Потёр свои руки и путь он вершит
В конюшню ту тайно, довольный…