Краток месяц, валит снег,
вечный снег без перерыва.
Как бы вспомнить, жизнь ли, смерть
забирает нас к себе?
Снег цветами хрусталя
до пределов самых мира
устилает все поля.
Сердце белые листы до краёв заполонили.
Злой, как сторож из сельца,
гнет деревья в парке ветер.
Что там мир или война? -
все газеты устарели.
Тишина вокруг - ни голоса.
Гость нежданный дверь откроет.
В никуда земля летит без компаса,
кружится снежинкой одинокой.
(с болгарского)
Иван Манолов Димитров (1961-2005)
Февруари
В най-краткия месец вали
от вечност снегът и не спира.
И нямаме спомен дали
живот или смърт ни събира.
Засипва с кристални цветя
снегът свойте пусти полета.
До другия край на света
бели страници пълнят сърцето.
И зъл като селски пъдар,
дърветата вятър превива.
Последният вестник е стар –
мирът и войната почиват.
Отникъде никакъв глас
и гост да отвори вратата.
Земята кръжи без компас,
снежинка сама в пустотата.