Автор: Р. Русев
Петърчо е млад юнак,
но е вечно недоволен пак,
винаги намира
да потропа силно с крак
и „не искам“ да отрони,
да се муси и чумери,
и сълзи да пусне чак
Баба му се чуди
как да се оправи с милия юнак.
Пържи му мекички сутрин,
и чорбица за обяд,
а петлето младо
в тенджерата ври,
за всичко му угажда
бабата добра
само той се мръщи
и потропва със крака.
И в главата бабина мисъл се роди:
Я ти внуче мило
мотичката вземи,
с тебе да извадим
мъничко картофи,
та петлето врящо
с тях да оградим.
Мъчи се и пъшка младия юнак,
кофичка картофки
с пот изкара той.
После на софрата
сладкоро хапна и не се намръщи,
След като се труди - всичко му слади.