Автор: генка Богданова
Когато си щастлив, обичан, радостен, човече,
очите ти са ведри като бездънни небеса.
Но после идва миг горчив, нещастен си и вече
очите потъмняват – дълбоки, хладни езера.
Когато си щастлив, усмихваш се, излъчваш светлина.
Следва миг горчив, душата ти потъва в тъмнина.
Редуват се победи, възходи и падения.
Душата ти владеят възторзи и съмнения.
Везната на живота ти – съдбата я люлее,
ту пламват в теб надежди, ту страх те завладее.
След радостно вълнение, блаженство и наслада,
след плам, опиянение... сърцето тъжно страда.
Везната на съдбата – тя вечно е в движение.
Създава равновесие в живота без съмнение.