Настроения
http://stihi.ru/2022/10/06/6008
Автор: Генка Богданова
Сива дрипа е небето
и светът под него – сив…
Тягостно е на сърцето,
чудиш се, защо си жив?
Есен като паяк сплита
„паяжина“ от мъгла,
мрежа от тъга заплита
скука…, или дума зла
чувствата ти наранява
и оставя те без сън –
във душата притъмнява,
даже пролет да е вън.
Слънце ласкаво огрее,
грейне небосклонът чист,
Птица в клоните запее
над поточе с глас сребрист,
пак сърцето ти докосват
поглед мил и красота
и надеждите възкръсват,
и се радваш на света.
И душата окрилена,
с нови, слънчеви мечти,
се възражда вдъхновена,
бърза пак да полети.
Генка Богданова. НАСТРОЕНИЕ. Перевод с болгарского на русский язык: Нина Цурикова
Небо - серой занавеской,
Мир внизу - ему под стать...
Сердцу тяжко. Интересно,
почему ты жив? - узнать.
Осень, словно паучиха,
"паутиною" сплела
сеть печали, вяжет тихо
из тумана мысли зла,
чувства ранит очень больно,
нарушает сон ночной -
в душу мрак войдёт невольно,
может даже и весной.
Солнце ласково пригреет,
небосклон сияет, чист.
Над ручьём в ветвях смелее
голос птицы серебрист,
сердце трогает как прежде
милый взгляд и красота,
возрождаются надежды,
радость миру и росткам.
У души возникли крылья,
снова хочется мечтать,
вдохновенье - в изобилье,
и скорей спешит летать.