Автор: Р. Русев
Тази приказна вечер плаче за теб,
вълни плискат в нозете ти,
носят парченца душа
и отмиват стаената болка
Тя е като топла вълна,
гальовна и мила,
с шепот обвила
мълчаливия пясък,
в него попива
и остава стаена любов.
До Пейо на пейка седим,
а долу морето целува
белия камък,
два силуета с мечти,
като рима от песен,
донесена с нежния повей на вятъра
Красиви мечти, за някой,
който го няма...