http://stihi.ru/2020/06/08/1737
Владимир Стоянов
ПИРЪТ НА ВЕТРОВЕТЕ
Гребци, изсъхнали от мъдрост
на дъното на някаква галера,
ръце заплели в синята мъгла,
в нозете ви морето беше вчера.
Сега сте сянката на тежките весла.
Молете се!
Молете се, деца –
с бащите ви пируват ветровете.
Дочувате ли смазващия ритъм?
Небето праща своя жертвен знак.
Гребци, назад остават домовете ни.
Пред нас изплаква първороден сняг,
като змия небесна над водата
оплита мъдрия Лаокоон.
Животът е троянски кон,
със който Троя тръгва към Итака.
Владимир Стоянов. ПИР ВЕТРОВ. Перевод на русский язык: Нина Цурикова
Гребцы, вас высушила мудрость
на дне галеры, неоткрытой вами,
где руки прячет голубая мгла,
вчера лишь море было под ногами.
Теперь лишь тень тяжёлого весла.
Молитесь вы!
Молитесь, дети вы -
с отцами вашими ветра пируют.
Вы слышите настойчивые ритмы?
То небо шлёт погибели сигнал.
Гребцы, дома оставлены, забыты.
Пред нами первозданный снег упал,
змеёй стекает смерти знаком,
и мудрый в плен попал Лаокоон.
А жизнь сама - троянский конь,
с которым Троя движется в атаку.