Автор: Генка Богданова
/Посвещавам стихотворението на любимия ни
правнук Дани, чийто любими играчки са влаковете!/
Пуф-паф! Трака-трак!
Вижте ме, потеглям пак!
Нужен съм на много хора,
вечно тичам без умора,
возя пътници, товари,
спирам на различни гари.
Черен, дълъг съм и скромен,
но транспорт съм аз удобен.
Пуф-паф! Трака-трак!
Казват ми „ експресен“ влак.
От София потеглям аз
и пътувам до Бургас.
Мой побратим вози хора
мчак до Видин без умора.
Русе, Варна, Карнобат –
тях обслужва друг наш брат..
Пуф-паф! Трака-трак!
Аз съм „пътнически“ влак.
От „експреса „ по-съм бавен,
но и аз транспорт съм славен.
Аз на всяка гара спирам,
пътниците да обирам.
Нищо, че пътувам бавно
и със мене е забавно!
Аз съм нужен, без съмнение,
Чакат ме със нетърпение
майки с бебета и баби,
дядовци, девойки слаби,
важни чичковци големи
и студенти возя в мене.
Тичам по железни релси,
над бетонните траверси.
Пуф-паф! Трака-трак!
Аз съм пък съм „товарен“ влак.
Нося всякакви товари,
спирам на товарни гари.
Постоянно тичам, тичам,
даже граници пресичам..
Карам въглища кафяви,
трупи дървени и здрави,
и цистерни пълни, празни,
скъп товар от стоки разни.
Пуф-паф! Трака –трак!
Аз също съм полезен влак!
По луксозен , по-свободен,
аз съм влак „международен.
С мен пътуват за чужбина
с чанти, с куфари –дузина,
и българи, и чужденци –
хора със всякакви съдби.
Пуф-паф! Трака-Трак!
Няма безполезен влак!
Заслужавам, без съмнение,
детенце, твойто уважение!
Каня те и теб на път!
Ще обходим всеки кът
по земята необятна.
Ще те върнем ний обратно,
във Родината ти стара,
на от теб избрана гара.