В память о Георгии Струмски
Это наши дети, горизонт на своем компьютере ищут взглядом,
также как мы всматриваемся в их души отвесные,
они не знают, что мы просим для них надежду за утренним садом,
и молимся до первых петухов с сомнениями тесными.
Эти наши дети, которые видят дальше нас,
не желая искать и слышать о наших аберрациях,
погружаясь в словари, они говорят на других языках
а если скулят в интернете, то скулят с артикуляцией.
На горизонте вперед и назад повторение.
Наше общее дерево, молнией раздвоено...
С этой озоновой дырой над нами… электро-озоново …
И это ненужное для них стихотворение...
Что наши дети... Что-то их подгоняет...
Но единая Река, единая Река нас еще соединяет.
Велин Георгиев
НЕПОТРЕБЕН СОНЕТ
В памет на Георги Струмски
Тези наши деца, дето гледат в хоризонта на своя компютър,
както ние сме вгледани във душите им стръмни,
те не знаят как търсим надежда за тях в неясното утре,
как се молим по първи петли дано да се съмне.
Тези наши деца, дето виждат от нас по-далече,
без да искат да чуят за нашите мисли кахърни,
те говорят на други езици, разгръщайки речници
и на Интернет цвилят ли, цвилят в яхърите.
В хоризонта напред и назад в хоризонта
е дървото ни общо, от гръм раздвоено…
С тази дупка озонна над нас… с тази дупка озонна…
И това непотребно на тях стихотворение…
Че децата ни… Ето ги… Бързат ли бързат…
И едничка Реката, все още Реката едничка ни свързва.
http://stihi.ru/2022/09/07/88