Автор: Р. Русев
Какво пък, мръкна,
късно е звездите да броим,
и в тази лунна нощ
е време да поспим.
А утре пак
ще гоним онази тишина -
жена разпуснала косите,
която винаги ни липсва.
Мълчание промъква се след нея,
почукването даже не се чува,
пътува с бързея на времето
и в стъпките на лудите присъства.
Как искам утрото да дойде,
да гледам слънцето през пръсти,
да чуя как петела кукурига
и да събера в молитва трите пръста.
Отново ще е понеделник,
в стени изгладени от тихото,
ще бъде тъжен телефона
и ако ти пречи - ще затворя.