Автор: Р. Русев
Тихо е,
не трепват листа,
вятърът сгушен се сви във дерето.
Прежуря.
Жега е.
Вече е три
и е мътно небето.
От запад облак
главата подава,
бързо станаха два
и бавно засенчват небето.
Подухна,
листа завъртя,
после вдигна и пепел.
Светкавица,
две,
небето разцепиха,
капки едро прокапаха,
и заплющя страшен дъжд.
Загърмя, стана тъмно и страшно,
почна да чукат и бели зърна.
За миг побеля,
река придойде
разгневена природа,
носи кал за ниви и хора,
и мор.
Боже поспри,
грешните нас помилуй,
нямаме друга опора,
глътка въздух ни дай,
плачат душите ни
и ние сме хора...