Мая Дългъчева Как тогда, в былые времена

Красимир Георгиев
„МАРАНЯ” („КАК ТОГДА, В БЫЛЫЕ ВРЕМЕНА”)
Мая Георгиева Дългъчева (р. 1967 г.)
                Болгарские поэты
                Перевод: Елена Курелла


Мая Дългъчева
МАРАНЯ

Като маса, на която преди век
топло е въздъхвал хлябът,
скърца в селския градински пек
сведеният гръб на баба.

Скубе плевелите, ръси пот,
а пред нея вае маранята
някакъв прозрачен епизод,
в който тя със свян коси отмята

да посрещне дядо – момчурляк,
и кревата с къдри да застеле.
Да роди дете. И после пак.
Да подклажда зимните недели.

В гърлото си буцата тъга
да търкулне, да проточи песен!
Вижда се – с напукани крака,
по ръцете с петънца от есен...

После – как изпраща своя мил,
гизди го с босилек и лалета...
Сякаш вдън земята е попил
целият живот. А тя си крета,

спъва плевелите, диша пот
и се моли мълком на лехата
да я върне в нейния живот –
да я вдъхне нощем с маранята.


Мая Дългъчева
КАК ТОГДА, В БЫЛЫЕ ВРЕМЕНА (перевод с болгарского языка на русский язык: Елена Курелла)

Как тогда, в былые времена,
тёплый хлеб потрескивал, вздыхая
на столе, так бабушки спина
в зной скрипит, в саду не разгибаясь.

Полет сорняки – и льётся пот
струйками со лба, а перед нею
марево сплошной стеной встаёт
прошлого – и вновь она с волненьем

на крыльце, откинув прядь волос,
молодого дедушку встречает…
Вот постель покрыли кудри кос.
Родила ребёнка. И – сначала.

В горле застывает ком тоски,
а вздохнёт – польётся песня сладко!
Загрубели ноги, нелегки
стали руки, все в осенних пятнах…

Расставаясь с милым на века,
украшала стан его цветами...
Стала жизнь бессмысленно-горька,
словно в бездну провалилась камнем.

А она, на грядке, в сорняках
спотыкаясь, к Господу взывает
о свои утраченных годах,
марево вернуть ей умоляя.