Надежда Искрова - Небо каравелл

Сергей Батонов
                Христо Фотеву
"Приветствую тебя, о белокаменный город!"
                Овидий

Когда каравеллы последние
пришвартуются в сумраке,
а в прощальной чаше заката
надежды последняя капля сгорит,
и польется лишь тьма из полночного мрака,
Золотистыми плавниками укроют
последние прилагательные
                жабры свои,
и утеряны будут людьми
                воспоминаний остатки
обо всем, что случалось, бывало,
под небесами этой земли,
даже воздуха смерть
                забвению будет предана.
И тогда
       из ничто возродится небо,
на нем я оставлю свои письмена.

(с болгарского)

НЕБЕ ЗА КОРАБИ
                На Христо Фотев

                „Приветствам те, о, белокаменни граде!” – Овидий

Когато последните кораби
акостират в сумрака
и в последната чаша на залеза
изгори и последната капка надежда,
и прелива от мрака единствено мрак.
Когато последните прилагателни
приберат на хрилете си златните перки,
отпътуват от хората всичките памети,
за каквото е бивало някога
под небето на тази планета,
и разпадът на въздуха
се покрие в забрава.
Тогава
от нищото ще възкръсне небе,
на което ще мога да пиша.