Христо Фотеву
"Приветствую тебя, о белокаменный город!"
Овидий
Когда каравеллы последние
пришвартуются в сумраке,
а в прощальной чаше заката
надежды последняя капля сгорит,
и польется лишь тьма из полночного мрака,
Золотистыми плавниками укроют
последние прилагательные
жабры свои,
и утеряны будут людьми
воспоминаний остатки
обо всем, что случалось, бывало,
под небесами этой земли,
даже воздуха смерть
забвению будет предана.
И тогда
из ничто возродится небо,
на нем я оставлю свои письмена.
(с болгарского)
НЕБЕ ЗА КОРАБИ
На Христо Фотев
„Приветствам те, о, белокаменни граде!” – Овидий
Когато последните кораби
акостират в сумрака
и в последната чаша на залеза
изгори и последната капка надежда,
и прелива от мрака единствено мрак.
Когато последните прилагателни
приберат на хрилете си златните перки,
отпътуват от хората всичките памети,
за каквото е бивало някога
под небето на тази планета,
и разпадът на въздуха
се покрие в забрава.
Тогава
от нищото ще възкръсне небе,
на което ще мога да пиша.