Автор: Р. Русев
Капки дъжд кротко се сипят,
небето изплаква своята мъка.
Вятър дошъл отдалече,
отмива сълзите,
вали и силуети размива
в далекото някъде
и не намира думи за сбогом
Стелят се капките,
в пръста стават дупчици,
после от малките локви,
вади потичат,
вали и вали…
На метър от мен
птиче в гнездото се свило
и топли своите яйчица,
мокро е милото,
дано да поспре и дъжда.
Капки дъжд,
бурени,
живот за нищо
и между корените самота.