Автор: Р. Русев
Моята съвест
попила дните и нощите,
вечно търсеща,
чоплеща в мен,
нещо скрито, навярно,
зрънцето истина
останало скрито
някъде там, във душата ми.
Може би е молитва
останала недовършена,
или метафора към светците,
неизречена истина
пред икона в параклиса
бяла приказка
без да ме буди
утрин с кафе недопито,
без час за събуждане.
Моята съвест –
готова да ме убие
без да ме съди.