Автор: Р. Русев
Самоизяждам си времето.
Свит на кълбо
душата ми стенеща
по химера.
Безплътна като
въздухът около мен,
превръщащ се полека
във точка.
Изнизва се времето,
минутите бягат.
Галопират секунди
превръщащи спомени
стари във време.
Отивам си.
Просто така.
И не знам
дали,
някой ден
ябълков цвят
за мен ще се рони...