Автор: Р. Русев
Навън е нощ,
напомня, че вън
дърветата спят
и се слива
дъхът им с небето.
В пролетна нощ
птиче за любов трели извива,
свети луна,
призрачен свят
от сребро и песен на славей.
Светът остана в дърветата,
в шум от листа,
светлина от луна
и звездите в небето.
И не съмва,
люлее нощта любовта
от забравени дни
по пъртината лунна
и изтрива дъхът на дърветата.