Болгарский
Природа и Люди
П О Р Т А Р И Ц А
Трева и тук-там камък се белее,
спокойно грее Слънцето в небето.
Наоколо прохладен вятър вее
и ме докосва кротко по лицето.
Тук някога е свирил боен рог,
припряно се е носил конски тропот
и зейвал е злокобно гроб до гроб
сред стонове, закани, гневен ропот.
Отваряла се тежката врата.
Градът, узнал за битката гореща,
безстрашните си войни и чеда
с цветя и песни идвал да посреща.
Кръстосвали се слънчеви стрели
по копия и мечове чилични.
С фанфарен зов край шумните тълпи
препускали юнаците най-лични...
Трева и тук-там камък се белее,
наблизо пърха песнопойна птица.
Самотност. Тишина. Един повей
нашепва странно име: Портарица.
Ана Величкова
Земенска планина,
Югозападна България,
долината на р. Струма,
местност "Портарица"
/от Рицарска порта/