Болгарский
Мир и Я
НЯМА ВРЕМЕ
По-малко хора покрай мен остават,
топят се радостите ден след ден.
За висини стремежът е сломен
и няма на какво да се надявам.
Изнизват се годините безспир
под облачни и без звезди простори.
Не зная вече накъде вървим -
къде е долу и къде е горе.
Назад е всичко, а напред тъга -
безмълвна, безответна и безлична.
Не виждам ни протегната ръка,
ни изход от човешката себичност.
Дори не питам как и откога,
а за въпроси времето изтича.
Ана Величкова