Ой, ти, Волга, светена сълзица (нов ОРИГИНАЛ, след като дописах 2 куплета)
Автор – Величка Николова – Литатру1
(от книгата ми 2 - "Светлина от мрака")
Слънце грее над Волга. Велика!
Пред очите ми тя се синее.
Влюбен гълъб в небето полита
и след свойта любима се рее.
Мила Волга, с Валдайски чист извор,
с мощни струни звъниш и ни пееш…
Във огромен басейн – водосборен,
ти, над двеста рекички люлееш!
Волга, Волга, ти, тъй пълноводна.
Колко кърви, ти в теб си измила
на герои съветски – нам мили –
в битки люти, със стръв победили!
Ой, ти, Волга, безкрайно широка,
Ой, ти, Волга, безкрайно дълбока,
синеока и неотразима,
във сърцето ми вечно те има!
Ой, ти, Волга – Река на реките.
Ти, танцуваш със айсберги тежки.
Даже плашиш *пустините жежки
и си вечно в сърцата човешки.
Много искам във теб да поплувам,
с мрени рибки и аз да лудувам,
а когато луната изплува -
да се влюбиш и с мен да палуваш...
Ой, ти, Волга, ти – щедра Царица!
Дай ми в чашка от твойта водица…
Тя за мен е *Светена сълзица!!!
Величка
*
Река Волга е вечно мое вдъхновение и любов! Величка!
*Светена сълзица - осветена от Бог за дълъг или вечен живот!
*пустини - река Волга тече и през обширни полупустинни местности.
Литатру1
(13 април - редактирах и добавих два куплета - Литатру1)
*
Фото: Google (Русия - река Волга, за риба с яхта)