Приседнала виновно в ъгъла
На ръбестите ти мълчания,
Кого ли днеска бих излъгала
С приличието си от разстояние!
Кого ли днеска бих завърнала
Във скута си от недопети песни,
В усмивката си - цвят посърнал
От ударите на кинжали есенни.
Притихналите ми среднощ обятия
Са пепел в утрината рутина.
След толкоз Магдалинени разпятия
Се вкочаних от фарисейска топлина.
Разплаканите ми от тишината сънища
Са перушина мокра във опразнено гнездо.
Все тръгвам, а капакът "връщане"
Държи ме - птица без крило.
Държи ме пламъчето островърхо
На зимно-пролетните ни пожарища.
Приседнала виновно в ъгъла,
Онази същата любов ти пращам...
-----
"Распятье Магдалины" Руслина Александрова
Я виновато села в уголке.
Молчание твоё скребёт мне душу.
Я лгать готова, слёзы на щеке.
И всё же я приличий не нарушу.
Я на колени вновь готова встать
И песню довести, что не допела.
Улыбка погасает, блёкнет. Знать,
Кинжал осенний в сердце бьёт умело.
В полуночных объятьях есть огонь -
Он пеплом станет в завтрашней рутине.
Распятье Магдалины тихо тронь:
Рука дрожит, как муха в паутине.
Заплачут сны в холодной тишине:
Лишь пёрышки в пустом гнезде остались.
Уйду, но трудно не вернуться мне.
С одним крылом и птицы возвращались.
Меня здесь держат языки огня -
Следы зимне-весеннего пожара.
Сижу в углу, ты смотришь на меня,
И мы молчим. Опять слеза сбежала.