Част от живот

 
 Автор:Р. Русев

Какво пък, мръкна,
късно е звездите да броим,
и в тази лунна  нощ
е време да поспим.
А утре пак
ще гоним онази тишина - 
жена разпуснала косите,
която винаги ни липсва.

Мълчание промъква се след нея,
на токчета почукването даже не се чува,
пътува с бързея на времето
и в стъпките на лудите присъства.

Как искам утрото да дойде,
да гледам слънцето през пръсти
да чуя как петела кукурига
и да събера в молитва трите пръста,
като в първи понеделник.