Войните (Злото)
Автор: Величка Николова - Литатру1
За злото няма ден и нощ, и нищо свято.
То дебне и пълзи със мощ - метално ято.
Промушва се дори в игла - с ухо познато
и къса жива плът, дали - е на заплата?
И злото няма чувства, знам, то действа тихо.
Войни безмилостни, о, срам и колко - лихо!
Тресе се цялата Земя, крещи стобора.
Метални птици - същ змия - трещят в простора.
И сеят смърт, развалини... А бебе в люлка -
със тъничък гласец гълчи: Кой ще ме люшка?!
Връз него две тела лежат - разполовени,
чакали сребърни кръжат - за кръв родени.
Ех, кой е прав и кой е крив - сал Бог ще каже.
Войни безчинстват. Чувам взрив и плач на гардже...
А Пролетта и Любовта - пристигат ведри
и двете казват на Света: - С нас живейте!
Литатру1
*
След войните - нови сгради ще изградим,
но загиналите хора - няма да съживим! Литатру
*
Нека живеем благоразумно и плодотворно! Литатру
*
НЕ на ВОЙНИТЕ!
*
*
РЕЦЕНЗИЯ от ВЕНЕТА ДОНЧЕВА (donchevav) на Литатру1:
(( donchevav:
- Нищо не оправдава войната. Тя е тотално, безсмислено зло, което заличава за един миг граденото векове, убива цвета на нацията, разплаква майките и децата, носи разруха, лишения, болести, смърт.
Намерила си много силни думи и потресаващи в натурализма си образи, за да ни внушиш картината на войната!
Поздравления, Литатру!
Прегръщам те, мила приятелко!
31.03 22:01 ))
*