Обет

Ана Величкова
               
                Болгарский
                Мир и Я


               
                О Б Е Т

                Подскача ручей пенноструен вън,
                децата тичат пъргави и смели.
                Познатият и драг от детство звън
                оглася пак небесните предели.

                Вървя и гледам, радвам се, трептя -
                къде изчезна дневната умора?
                За детската игра и радостта
                и невъзможното ще сторя!

                Ана  Величкова