("Помниш ли, съпруже мой" писах го през месец юли 2011 г.
Беше едно от любимите стихове на моя съпруг.
Сега, в навечерието на 9 месеца, откакто Тру напусна Белия свят, аз му го посвещавам, прекланяйки се пред добрината и толерантността му!)
Автор – Величка Николова – Литатру1
Помниш ли нашата пролет красива,
лунния диск върху звездния плащ
и любовта ни тъй млада и дива,
и Кама Сутра на нашия плаж.
Помниш ли, помниш ли лятото цветно ,
с пъстри поляни, с дъх на цветя?
Как се въргаляхме като пияни,
но не от дрога, а от любовта!
Помниш ли, помниш ли пъстрата есен,
изворът горски с бистра вода?
Струите звучни ни пееха песен
за самодивите й любовта.
Ето я, ето я нашата зима:
с цветя увехнали, с птици без зов.
Тя най- безочливо взима и взима,
но не й нашата ВЕЧНА ЛЮБОВ!
**
Литатру1
ФОТО: Моят съпруг - Тру
(Обичам те, мили мой Тру! Безкрайно ми липсваш!...)