Автор: Р. Русев
Клони и сенки,
а през тях слънчева мрежа
и капки роса по листата…
Вятър прокрадва се тихо
на тополата в клоните,
шепот в ухото от морски вълни,
извор притаен сред тревата -
тънка нишка
под летните облаци
и път през нея
до край в тишина.
Обикалям наоколо,
с твоят образ от мисли и звуци -
дървета замислени
и бързолетни листа,
обич протегнала пръсти
под лятното слънце
и двамата с теб в тишина.