Автор на пейзажа
и стихотворенията: Величка Николова - Литатру
КАРТИНА НА ДЕГА
Прилазва вечер. На небето
едрее сребърна луна,
а Ропотамо - на морето
отдава своята снага.
Самотен гларус от скалата
отпраща зов на любовта,
а тя – доволна – за отплата
му праща гларуска една.
А пък луната – съпричастна –
обгръща ги със светлина,
та любовта да е по- сластна
като в картина на Дега.
Автор: В. Н. - Литатру
КЪСЧЕ НЕБЕ
От скалата гларус изкрещя печално…
Може би любима търси във нощта?
Може би от ревност страда най- глобално,
заради съперник – подъл - в любовта?!
Пей, ти птицо, бяла – от пяна родена.
Излей своите обич над морската шир.
Може би морето с любов отразена
ще дари сърцето със любовен мир.
Във морето – Черно - вълните бушуват,
а кораб рибарски гребе във нощта.
Уморени чайки на него будуват –
сгушени по двойки чак до сутринта.
И птиците имат сърца и се влюбват,
а облак самотен над тях, ако спре –
размахват крила и в море се погубват,
оставяйки своето късче небе!
Автор: В. Николова - Литатру
© Copyright: Величка Николова -Литатру, 2015
Свидетельство о публикации №115022805650
Величка, я перевёл на русский язык первый из этих двух Ваших стихов,
результат можно посмотреть здесь: http://www.stihi.ru/2020/04/12/11466
Серж Конфон 3 12.04.2020 23:00
+ добавить замечания
второй стих отсюда я тоже перевёл, результат можно помотреть здесь: http://www.stihi.ru/2020/04/13/5736
Серж Конфон 3 13.04.2020 13:48 Заявить о нарушении