В една прегръдка топла се разтварям
И милвам нежно с влюблените длани.
Натрупани мълчания изгарят,
Топят се в този огън всички рани.
Не те измислях. Съществуваш -
Добър и лош, несъвършен, прекрасен...
Детинските ни лудости си струват
Вълните топли, смисъла неясен.
Не те очаквам. Всичко е посока -
Вратата, шепота, дъжда метеоритен,
Пътека тясна, друмища широки -
Отвсякъде нахлуваш и не питаш.
Прииждаш като вятър във косите,
Плътта със жадни пръсти провокираш...
Тук спирам! Знам, въпросите оплитат!
Не търся смисъла, а го намирам...
-----
"Не ищу смысл, но нахожу" Руслина Александрова
В одном объятье тёплом растворяюсь,
Тебя ласкаю нежною рукой,
От всех своих тревог освобождаюсь -
Они сгорают от любви такой.
Ты не придуман мной. Ты существуешь:
Хорош и плох, прекрасен, неуклюж...
Ты девочку всегда во мне разбудишь,
Как тёплая волна - слиянье душ.
Не жду тебя. Приходишь отовсюду:
Вот дверь, вот шёпот, метеорный дождь, -
Со всех сторон тебя встречать я буду,
Ведь ты без приглашения придёшь.
Как ветер налетишь, что треплет косы,
Плоть возбудишь... Я дальше не скажу!
Уже предвижу глупые вопросы!
И не ищу я смысл, но нахожу...