Автор: Р. Русев
Плъзгащите се назад минути
в една илюзия за себе си,
отсечката от път
превърнала се в точка
и само бледите следи
на върнати назад минути,
изгубеното време са чертали.
*
Притихват тихо сенки
по високото
и само луната им свети и чака.
Две души пътека оставили,
по дни недокоснали себе си,
объркали време
и капки от чувства
мълчаливи оставащи.
Две точки в морето от мисли -
илюзия
и тъга когато се будиш
сам сутрин
от себе си изоставен…