Дождись меня, море!
Нина Цурикова
http://stihi.ru/2016/06/03/1687
Ты знаешь, как я бесконечно тоскую
По дальним просторам твоих берегов!
Твою необъятную душу морскую
Я чувствую сквозь километры дорог
Припев:
Дождись меня, море -
Безбрежная грусть..
Я верю, что вскоре
К тебе я вернусь
Туда, где на скалах
Блуждает заря,
Туда, где в туманах
Гремят якоря.
Вернусь за ветров освежающих следом,
Как путник - из странствий в пустующий дом.
Вернусь в эти штормы с темнеющим небом
И реквием чаек под хлёстким дождём.
Припев:
Дождись меня, море -
Безбрежная грусть...
Я верю, что вскоре
К тебе я вернусь
Туда, где на скалах
Блуждает заря,
Туда, где в туманах
Гремят якоря.
Дождись меня, море... Дождись меня, море... Дождись!..
Преди да публикувам превода, ще напрвавя някои уточнения. Тъй като това е песен, която може да чуете тук https://www.youtube.com/watch?v=MmRfw5rtj3s съм направила два превода. Втория, който публикувам е на самото стихотворение, а първия така съм го променила, че да може да се изпее със същата мелодия.
Очаквай ме, море
превод - Ирен Тодорова
Знаеш ли как безутешно тъгувам
по безкрая на сините ти брегове.
Необятната морска душа аз сънувам
и чувам отвъд светове и градове.
Припев:
Очаквай море -
безкрайна тъга.
Вярвам, при теб
ще се върна сега,
където в скалите
се скита зора,
където са скрити
котви в мъгла.
Ще се върна при свежите ти ветрове,
като пътник – от скитане в празния дом.
Ще се върна при бурите с тъмно небе.
При чайките в дъжд ще се връщам мълком.
Припев:
Очаквай море -
безкрайна тъга.
Вярвам, при теб
ще се върна сега,
където в скалите
се скита зора,
където са скрити
котви в мъгла.
Очаквай, море. Очаквай ме. Очаквай...
Втори вариант.
Знаеш ли как безутешно тъгувам
по безкрая на сините ти брегове.
Необятната морска душа аз сънувам
и чувам през пътища и светове.
Припев:
Очаквай море -
безгранична тъга.
Вярвам, при теб
ще се върна сега
Където в скалите
Зората се скита,
Където в мъглите
са котвите скрити.
Ще се върна при свежите ти ветрове,
като пътник – от скитане в празната къща.
Ще се върна при бурите с тъмно небе
с реквиема на чайките в дъжд ще се връщам.
снимка - Ирен Тодорова