Все някой ден ще е последна
Целувката, изпратена по вятъра.
Обърканите думи в шепота
Са доказателство за разпиляна вяра.
Събраните в престилката ми камъни
Са още топли от ръцете на безгрешните.
Какви ли сънища банални
Ще засънуваме блажено подир свещите?
И кой ли вятър остродумен
Ще разпилее купа премълчана обичност,
Додето все продаваме-купуваме
Огледала за ненаситната себичност?
Все някой ден, готови за смирение,
С разпятие ще тръгнем към Голгота.
Смъртта предхожда всяко възкресение,
Но нужно ли е да си сменяме живота?...
-----
"Смерть предшествует любому воскресенью" Руслина Александрова
Когда-нибудь мой поцелуй последний
Развеет ветром, этот день придёт;
Растают мысли в шёпоте бесследно,
И мы поймём, что нас ничто не ждёт.
В мой фартук нами собранные камни
Ещё теплы от неповинных рук;
Какие сны, блаженны и банальны,
Увидим на рассвете, нежный друг?
Какой насмешник, остроумный ветер
Развеет наш замолченный союз?
Я все "куплю-продам" на белом свете
В эгоистичности своей найти боюсь.
Когда-нибудь, исполнену смиренья,
На крест Голгофа примет и меня,
И смерть предшествует любому воскресенью,
Но стоит ли за это жизнь менять?...