Пейо Яворов
ПРОСТИ
Тяжить сумний твій взір мені і
у серці біль жаский не стих —
і я сумую, я марнію
в самотніх спогадах своїх…
Не обмінялися ми словом,
ми не потисли дружньо рук —
не стали проблиском раптовим
себе спасати від розлук.
Щасливі дні були не снами,
нас яв чекала золота!
Сам бог опікувався нами…
А нині — чорна самота.
Востаннє все… Швидкі хвилини…
Майнула хмара грозова.
Простерши руки, я сльозину
зронив… та пізно вже, овва!
Я винний, що по цій хвилині
образу відчуваєш ти.
О, знай: ти помщена віднині,
невинна душе, — і прости!
(Переклад з болгарської — Любов Цай)
***
Пейо Яворов
ПРОСТИ
Тежи ми погледът прощален,
изпълнен с укор и тъга —
и вехна, крея аз печален с
еднички спомени сега…
Не бяхме си ръка подали,
не бяхме разменили реч —
сърцата бяха се разбрали,
сърцата знаеха се веч.
И щастие възможно беше,
възможно беше — не мечта!
Самичък бог над нази бдеше…
А днес — най-черна самота.
Последен път... минути бързи…
Пред мене облак се изви.
Прострях ръце, пороних сълзи,
извиках... късно бе, уви!
Виновен съм. И оскърбена,
към мене яд ли сетиш ти,
о, знай — добре си отмъстена,
душа невинна, — и прости!