Светлината на фара
превод от руски
Служи вярно. А сега само студена вълна
бие жестоко основата на пиедестала.
„Трудно е да признаеш, че твоята светлина
е напълно ненужна“. И потъва в забрава.
Древен е той. Има опит голям, като скалите.
И пак като тях , къта дълбоко людските тайни.
Някой на плажа през юли е бил. Друг, с вълните
се борил, да не изчезне в морето безкрайно.
Утихва прибоят. Постепенно настъпва тъма.
Чезне закъснелият писък на чайка във мрака.
Само той не намира покой. Може би към дома
търси път загубил се кораб ? Той ще свети и чака...
Свет маяка
Нина Цурикова
http://stihi.ru/2022/02/08/4612
Он отслужил. И теперь лишь осенняя стужа
Бьётся холодной волной о ступень пьедестала.
"Трудно признать, что твой свет совершенно не нужен:"
Вымерло взморье, и время забвенья настало.
Древний, со скалами может сравниться он стажем.
Как и они, здесь надёжно хранит чьи-то тайны.
Кто-то тела подставлял солнцу летом на пляже,
Кто-то боролся с волной, чтоб не сгинуть случайно.
Стихнет прибой, запоздалый крик чаек всё глуше,
Только ему не привыкнуть к покою никак-
Вдруг кораблям в темноте его свет будет нужен?
Ждёт и тоскует, сигналит заблудшим, маяк...