(„СТРАХ”)
Димитър Павлов Воев (1965-1992 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Денис Олегов
Димитър Воев
СТРАХ
Изсъхнал корен
е ръката ми,
когато докосва
лицето ти.
Страх се казваш
по пътя ми,
страх се казваш
в очите ми.
Страх ме е, когато
нямам сили да летя.
Страх ме е да бъда
сам във подлата игра.
Празен поглед
приятелски
иска теб
в ръката си.
Страх ме е
от себе си,
когато загубя
мечтите си.
Димитър Воев
СТРАХ (перевод с болгарского языка на русский язык: Денис Олегов)
Засохший корень –
рука моя,
когда коснулась
твоего лица.
Зовешься страхом
по пути,
зовешься страхом
в глазах моих.
Страшно мне, когда уже
нету сил лететь.
Страшно одиночество
в подлой той игре.
Взгляд пустой
приятельский
ждет тебя
в руке своей.
Самого
себя боюсь,
когда потеряю
мечты свои.