Превъзходен, пухкав бял
сняг нощес е навалял.
Танц на весели снежинки,
трупа преспи на купчинки.
А студът рисува с акварели –
нежни, заскрежени, бели.
Бързам да изляза в дворчето!
Да украся с играчки борчето!
Да полегна върху пелената нежна.
С тяло да извая ангелчето снежно.
И да помечтая - както сивото снегът замита,
тъй да бъде чисто и на хората в душите.
После позамръзнала вкъщи ще се прибера
Приятелите мои у дома ще събера.
Кой твърди, че Зимата замръзва Любовта?
Виж я край камината, как се смее тя.
И тогава ще погледна аз отново
през прозорчето.
Благодарна за снега, за Любовта
и за красотата в дворчето!
илюстрация - Ирен Тодорова