Ако знаех, че ще тикам
онзи тежък камък на Сизиф,
като куче ще търкалям
всеки ден като оцъклен стих,
ще надничам в кални локви
да открия снопче повод за живот,
ще изписвам всеки спомен
върху празен от мечти бял лист,
а мечтите ми ще падат ничком
под скован от подлост ешафод,
ще живея, за да не умирам,
ще умирам, за да съм още жив -
щях във камъка да издълбая
онзи богохулен тежък стих:
че човек да си звучи гордо,
но човеците са днеска кът.
Весела ЙОСИФОВА