Автор: Р.Русев
Нощ,
Нежно докосната
от женски ръце
търсещи ласка
в тъмата.
И сутрин в кафето
с глътка живот
намираш мечти
и копнеж по отминала нощ.
Коне препускат
в живота ни
и напомнят –
не сме вечни.
Нетърпеливи гоним живота,
не успяваме винаги,
но все очакваме дни
без конския тропот.
И забол в шапка перо,
на лицето усмивка изписал,
шут в живота проспан
и не съвсем догримиран.