Защо да пиша за море?
И за соленото в очите ?
Прегърна ме морето, а после ми отне
разума… И ме остави сама на пристана.
Защо да пиша за река?
Веднъж на яве, друг път – скрито
Тече. И молим се, да не отнесе тя
Душите ни на дъното на речното корито.
Защо да пиша за дъжда?
Ще превали и после нищо.
Ще спре. Освен ако реша от суета,
с рими да опиша дъжда и свойте истини.
Защо да пиша за вода?
Вода - стихия и магия.
Май по-добре ще бъде да я измълча,
а после с благодарност и любов от нея да отпия.