Как тъжно свири блус Морето, чуваш ли?
Не ми разказвай. Нека да танцуваме!
Аз зная в тиха нощ, че ще го чуя,
Защото плаче... може би и него го боли,
за някой който е далеч. А аз така го любя.
Нощта в лилаво оцветена блус танцува
с Луната.
Между звездите прокрадва се
и къпе се в водата.
Вълни брега заливат.
Търсят нещо.
А може би и те си спомнят ласки
от лятото горещо.
Нетърпеливо чакат някого
да се завърне.
И глупаво,
като дете да се опитва вълните да прегърне.
Не ми разказвай за морето, чувам го...
Понякога.
То плаче...
А аз му отговарям тихичко
по Вятъра.
Не ми разказвай, хайде да танцуваме...
Как тъжно свири блус Морето, чуваш ли?