* * *
Моё сердце угаснет навечно!
Я с тобою врагов победил!
Не искупит ударов сердечных
вся земля, не вздохнёт от беды.
Жизнь - печальная горькая мука,
ничего, только грязь на весь свет!
Не достиг зрелых лет,слаб я духом,
без надежды на добрый ответ!
Я смотрю на спокойное небо,
так прощай, угасающий день!
В этом мире, где был
или не был,
все мечты исчезали, как тень.
Какова же судьба человека?
Я от ран погибаю своих ...
Ухожу до скончания века,
в чёрных днях утопаю лихих.
24.10.2021 г.
Вольный перевод с болгарского Владислава Бусова
* * *
Завинаги ще стихнеш ти, отрудено сърце!
Спри! Ти туптя достатъчно!
Нищо не откупва твойте удари!
За въздишки недостойна е земята.
Животът е горчивина и мъка —
и нищо друго, и кал — светът!
На младостта хълмът
не е изкачен още,
но утихни,
отчай се ти за сетен път!
Загледан в тихото небе,
прощавай се с угасналия ден!
Това ли е светът?
Това ли са делата,
радостите, любовта? —
за които някога мечтахме.
Това ли е съдбата на човека?
От крилобиенето на живота
аз съм ранен...
Отивам си така спокоен,
несмутен,
че даже гънките на кърпата
под черния си хляб оправям...
Пеньо Пенев