Да ти разкажа ли за морето?
За любимото моето море,
което открадна сърцето ми?
Морето, което мен вечно зове?
То е Любов. То е луда измама.
С шампанско нозете мои посреща.
Измива ги нежно в шумящата пяна,
а изгревът запечатва мига на срещата.
То е Любов. Вълшебна, необяснима.
Затварям очи и пренасям се във Рая.
Морето – нежното, непредвидимото
е Любовта, за която от малка мечтая.
То е Любов. Без възраст, без граница.
С ласки солени умората моя съблича.
Мушва пясък и миди в избелялата раница
И шепне: „Тебе обичам… тебе обичам…“
Тичам по пясъка с боси пети.
Вятърът пее в косите ми песен.
Морските нимфи са мои сестри.
Тук съм Любов. У дома.
А в къщи, животът е лесен.