Петър Алипиев
ПОЕЗИЯ
А ти наистина не мреш,
ти съществуваш
в росата, в утринния скреж,
в душите плуваш.
Изпълваш с нежен аромат
над нас небето
и влизаш като благодат
сама в сърцето.
Ако не лъхва вятър, то
сняг весел пада.
Трептиш в самотното листо
и все си млада.
Все викаш нещо вътре в нас
ведно с тревите
и ставаме и лъч, и глас
и ний самите.
В мъзгата, въздуха, пръстта
живееш, пееш –
душата светла на света
във скут люлееш.
Пётр Алиппиев. ПОЭЗИЯ. Перевод с болгарского языка на русский язык: Нина Цурикова
Не умираешь ты, живёшь
на самом деле
в росе и в утренний мороз,
в душе и теле.
Заполнит небо аромат
над нами нежный,
ты в сердце вселишь благодать
своей надеждой.
Не дует ветер если, снег
летит, играя.
Трепещешь ты в любом листке,
ты- молодая.
Ты отдаёшься звоном в нас
травы с ветрами,
и мы, как будто луч и глас
с тобою сами.
В грибочках, воздухе, пыли
звучишь, играя,-
чтоб душу светлую земли
обнять, качая.