КОГДА СУДЬБА ...
Когда я сердцем поклялась впервые,
Ко мне была безжалостна судьба.
Слезами, как дождями проливными,
Печаль моя утолена была.
Опять я в сердце со смертельной раной,
Но ни одной слезы не пролила.
Лишь только с острой болью вспоминаю,
Как на устах усмешка замерла.
И если бы могла заплакать снова,
До крови я рыдала бы всегда!
Когда судьба приветит добрым словом,
Я со слезами рассмеюсь тогда!
Октябрь 2021 г.
Перевод с болгарского Владислава Бусова
КОГАТО СЪДБАТА ...
Когато сърцето ми се закле за първи път
Съдбата ранява без жал,
Дълго, дълго време роних сълзи, докато
Утопих първата си скръб.
И сега, днес, сърцето ми отново е наранено до смърт,
И не съм пролял нито една сълза,,
И само с болка си спомням колко студено
На устните ми трепна тих смях.
Ако можех да пролея сълзи отново днес,
Бих плакал до кръв!
Ако можех да се смея без болка
До сълзи, колко шумно щях да се смея на глас!
Екатерина Ненчева