Давам ти последната зимна ябълка на света –
и соковете, и залезите, и захарта ;.“
Николай Милчев
Дълбоко в моята душа,
Прегърнах те, като чуплива ваза.
не за да те крия от света,
а ако мога от страховете ти, да те опазя.
Аз знам. От самота не те е страх.
Но виж от искреност, от споделена ласка.
И от любов… И за това избираш да живееш в грях
Надянал на душата своя - груба маска.
Заменяш любовта със похот.
На гости каниш всички дяволи и демони.
Шегуваш се дори със Господа и казваш:
„ Ябълката ли? Ще я открадна аз. Ще си я взема“
Не, няма… Аз ще ти я дам.
Красива, сочна, пожелана от стотина.
С единствена надежда, че във нея има плам,
Душата ти да стопли, от тази дълга стогодишна зима.
Да потече във вените живот.
Любов да потече и в твоите вени.
Последната ми ябълка вземи! Божествения плод!
В любов живей. Дори да не е с мене.
иллюстрация - Ирен Тодорова