Косынки в поле там, где буйна рожь,
И солнце, солнце вплоть до гор высоких.
Со жбаном где-то рядом сильный муж
Взирает в небо ясно, светлооко.
Но, пополудни, из-за леса мрака
Взбугрилась тишина, нежданно и
Вдруг запертая мельницей река
Очнулась в дождик долгожданный.
Словно летящие стрелы стальные,
Слетаются капли к земле и к воде.
Смело вбиваются в них на дожде.
Но скоро просохнут следы дождевые
А там, через час, наяву, как во сне
И всадник, и солнце, и песни, и смех.
Кирил Христов
ИЗ ОБЛАК ДЪЖД
Забрадки мяркат се във буйна ръж.
И слънце, слънце – чак до планината…
Навири нейде стомна снажен мъж
и радостен огледва небесата.
По пладне татъка, откъм гората,
припъпли тишина, и изведнъж
запря до воденицата реката,
очудена за миг; и лисна дъжд.
И като стоманени пръти – прави
и светли – във земя и във вода
забиват се струите на дъжда.
А там, на хвърлей-камък, пак – на яве,
като на съне: слънце, песни, смях.
И маха конник, дигнал облак прах.
http://stihi.ru/2021/08/25/74