Зелена мертвецки, разбита лежит
Над белым порогом луна.
И надпись, твой знак, мучительно мнима одна
Та в льдине луны над порогом лежит:
Образом смелым сквозь злобу видна.
Луна промерзлая лежит.
Кладбище зияет осеннее –
О, мертвые двери и окна в мороз:
Кладбище зияет осеннее -
старцы и самоубийцы средь роз -
В наряде огня и смерти, и звезд.
- Кладбище зияет осеннее.
Вмиг нож света встревожил –
Блеснул, нежданный, в очи в ночи.
Вмиг крик темный сон встревожил –
С полуночным ветром сна с криком не стало:
И кровавая длань сквозь слепые лучи
Зловеще на белой стене начертала.
- Луна промерзлая лежит.
14.08.2021
БАЛАДА
Гео/ Георги Касабов Милев (1895-1925 г.)
Мъртвешки зелена, сломена лежи
луната над белия праг.
Записан е твоят мъчителен призрачен знак –
и в лунния лед над прага той лежи:
смел образ, огледан през злоба и мрак.
– Луната студена лежи.
Есенните гробища зеят –
о слепи прозорци и мъртви врати:
есенните гробища зеят –
удавници древни и бледни деди,
обкичени с огън и смърт, и звезди.
– Есенните гробища зеят.
В миг ножът света обкръжи –
и блесна нечакан в далечни очи.
В миг писък на нож тъмний сън обкръжи –
среднощният вятър го с писък отниса:
и кървава длан под безцветни лъчи
зловещо над белия зид се изписа.
– Луната студена лежи.
http://stihi.ru/2021/08/14/89